Break the rules, not the law.

Some rules are made to be broken.

"Излез!"-Треперещите му пръсти се вкопчиха в оръжието, препасано на кръстта му, откопчаха кобура заедно със закачената на него значка и я подадоха на униформения полицай. Моментално на лицето му се изписа колебание, беше нов, фиданка, която лесно можеше да се скърши под поривите на бурните ветрове. Все още не бе наясно как ставаха нещата наоколо, но скоро щеше да се научи, беше неизбежно.
"Сигурен ли сте, сър?" -Младежът продължи да държи ръцете си на колана.
"Казах да излезеш, веднага!"-Дрезгавият му глас се извиси, блъскайки се в шумоизолираните стени на стаята за разпити. Бутна оръжието и значката в ръцете му, тласкайки тялото му към вратата.
"Да, сър!" -Мъжът пое вещите, обърна се преди да затвори вратата след себе си, само, за да получи ядосано кимване в своя посока.
"Сега ще ми кажеш къде е момичето!" -Свития му юмрук се удари в челюстта на заподозрения, забърса и разкървави носа и джуката му. Следващия удар успя да спука костта. Кървавите пръсти на полицая се вкопчиха в косите на безделника, изпращайки главата му право в стоманената маса. "Къде е момичето?" -Щеше да открие Анастасия Мидоровна на всяка цена.

There's a thin line between right and wrong.

"Преди да нарушаваш правилата, трябва да ги научиш много добре."-Пръстите му се увиха около шията на корумпираното ченге, дръзнало да заличи улики от местопрестъпление, свързано с трафик на деца от Изтока.
"Колко процента ти обещаха, Рамирез?" -Дулото на пистолета, което преди малко бе насочено към главата на Ривънс сега бе обърнато в обратната посока, оставяйки отпечатъкът си по слепоочието на Рамирез.
"20?40?" -Не можеше да потуши омразата и яростта, които се надигаха у него. Лакътят му притиснал гърлото на корумпираното ченге не му позволяваше да каже и дума в своя защита.
"Не заслужаваш да имаш свои деца." -Дулото на пистолета се премести от главата-в ръката на Рамирез, насочено право надолу. Никой не чу изстрела освен бездомните кучета, обитаващи близкит кофи за боклук. И нощта се изпълни със сладка мелодия, придружена от песента на Рамирез, която звучеше по подобен начин:
"Ти ме простреля в чатала. Това копеле ме простреля в чатала."

He won many battles.

"Покривай ме!"
"Не, Бърджис, недей."
Разменяха си куршуми и животи с отсрещната страна. Бяха попаднали в засада, за която не подозираха. Някой вътрешен ги беше издал, имаха картица, ала не бяха успели да я заловят на време. Понякога променливите са прекалено много и не можеш да предскажеш как ще се развие ситуацията, не си дори близо, въпреки подготовката.
Червената точка зашари заплашително върху темето на Карина Бърджис, ала Джош не бе достатъчно бърз, викът му не бе достатъчно бърз, имаше чувството, че е заседнал някъде в пространството между двама им и отказва да стигне до нея. Снайперистът вече бе изстрелял коршума си и факта,че Джош запрати един в негова посока нямаше да отмени смъртта на партньорката му. Изведнъж изстрелите утихнаха, сякаш света замълча за секунда, докато смъртта започна да събира нахвърляните наоколо трупове.
Рив се спусна към проснатото на земята тяло и го пое в ръцете си.
Те бяха изцапани с нейната кръв.
Не биваше да я взима под прикритие със себе си, не биваше да й позволява да идва с него, бе твърде рисковано.

But he lost some too. And they made a hole in his soul, so deep and dark, so tempting for the demons that started living there.

tag + tag + tag