Adrion Doe /24/ new yorker/ 'baby twin'/ fc: Cameron Monaghan /taken

Вечерта беше студена.
Медицинската сестра на сиропиталището беше нервна. Надвеси лице над двете деца, знаейки, че след секунди ще трябва да вземе решение. Прехапа устна раздвоена; нима можеше да намери разлика в децата? Едва бяха навършили няколко месеца, но продължаваха да си приличат все толкова.. Беше ли редно да...?
"Касандра... взе ли бебето?" Гласът прекъсна разсъжденията на жената. Директорът на сиропиталището прекрачи прага на стаята и се вгледа в малките мизерни легълца. "Семейството ще дойде всеки момент. Платиха скъпо, за да получат дете, така че просто избери по-здравото и го приготви."
"Но... Господин Фелър... Не трябва ли да ... Те са близнаци! Нима ще им навреди, ако просто вземат и двете?"
"Бащата е пияница, Касандра. Няма да изкара достатъчно пари, за да откупи и двете и го знаеш много добре. А и едно липсващо бебе е по-лесно за покриване, от колкото две."
Започваше да губи търпение, защото не за пръв път бяха водили този разговор. Реши да избере вместо нея и се приближи към едно от бебетата, вдигна гривничката и кимна. "Приготви Астрей за семейство Търнър. Чакам те отвън." Закрачи към вратата и се спря само на няколко крачки от нея "И... Касандра? Ако кажеш на някого нещо, търсенето на нова работа ще ти е най-малкият проблем."

Тишина.
Светът на Адрион бе изтъкан от тишина. Или поне това продължаваше, от както бе навършил четири годинки и падане по стълбите му костваше слуха. Вероятно нямаше да се стигне до нещо подобно, ако бе израстнал в любящ дом, със загрижено семейство, което да направи всичко възможно, за да му помогне.
Но Адрион бе свикнал на шамарите на съдбата.
Бяха му повтаряли години наред, че родното му семейство е избрало да задържи само едно бебе. Че е нежеланият. Изхвърленият. Може би трябваше да благодари на каквито и да са божествата, които го лишиха от слух, за да не се налага да ги слуша. Ала още от дете понасяше и техните физически удари; на всички онези, които бяха по-големи, по-силни и по-борбени от него. Носеше се по течението на живота, но не можеше да се каже, че го живее. Не проявяваше интерес към почти нищо, освен към желанието да навърши осемнадесет и да се махне от дома. И един ден това се случи. Но Адрион не беше готов за света.
Спомняше си първите дни, в които отчаяно се опитваше да си намери работа, но повечето от интервютата му приключваха зле, защото нито те знаеха как да общуват с него, нито имаха търпението да изчетат написаното.
Когато най-сетне успя да си намери работа в тиха книжарница, в която не влизаше почти никой, усети истинска самота. Сякаш някъде там имаше нещо, което чакаше да бъде открито и Адрион жадуваше да знае как да стигне до него.
Мое би щеше да живее скучен и обикновен живот, ако една нощ, малко преди затварянето на книжарницата, Адрион не беше видял двама мъже да нападат жена. Останалото? Останалото беше просто смесица от спомени, които не можеше да разчете. В един миг отдръпваше жената от тях, а в друг -в ръката му стоеше кървав нож. Знаеше само, че никога повече няма да види тихата книжарница.  

/1/ Нападението, което Адрион помни е било плод на неговото собствено въображение. Реалните събития сочат, че се е нахвърлил на човек от улицата. След случилото се го затварят в клиника.
/2/ Само няколко месеца по-късно, Астрей Търнър посещава клиниката, като част от своя стаж. След като открива Адрион, търси всевъзможни причини да се връща обратно там и да убеди директора на клиниката да говори с Адрион. Директорът дълго отказва, от страх, че Астрей би могъл да го съди, ако види какви са последиците за Адрион от престоя му в клиниката.
/3/ Двамата официално се виждат за пръв път три месеца по-късно, след като Астрей е убедил директора, подписвайки договор, че не възнамерява да търси правда за Адрион. На по-късен етап, Астрей се справя с директора по друг начин.
/4/ От неправомерното даване на големи дози различни лекарства на Адрион, неговата психика е станала дори още по-крехка. Запознанството с Астрей му дава странна доза безопасност, макар в началото да е вярвал, че отново халюцинира.
/5/ Астрей успява да върне само частично слуха на Адрион, за това двамата продължават да си общуват жестомимично.
/6/ Адрион е поставен в изкуствена кома преди два месеца, заради опит за самоубийство, породено от продължителното отсъствие на Астрей.
/7/ И двамата са стигнали до извода, че семейство Търнър просто са решили да се откажат от едното бебе, макар това да не е истината.
/8/ Връзката между близнаците е силна; именно параноичната на моменти природа на Астрей и желанието му да опази Адрион е провокирало по-големия близнак да скрие по-малкия в специална клиника извън града, докато Адрион е достатъчно стабилен, за да живее в истинския свят.