lost but never found.

Стъпваше върху стъклата, осеяли целия ѝ път.
Тих протест, придружен с пукот, отбелязваше всяка нейна несигурна стъпка, докато вървеше по широкия и мрачен коридор, незнайно накъде. Ръцете ѝ трепереха, поради което бяха свити силно в юмруци, до степен, в която дори кокалчетата ѝ бяха побелели. Почти не дишаше, макар сърцето ѝ бясно да желаеше да пробие гръдния ѝ кош и да се освободи веднъж завинаги от затвора, в който се бе превърнало собственото ѝ тяло. Искаше ѝ се да се затича, но болката съпътстваща всяка нейна крачка я ограничаваше до бавен ход, който раздираше още повече и без това разкъсаната ѝ същност. По лицето ѝ се забелязваха рани от мига, в който всички стъкла се бяха пръснали с плашеща сила. Те я бяха наранили, белязали и в момента остатъците от тях се промъкваха все по-навътре в раните ѝ, карайки тънки струйки кръв да гъделичкат бузите ѝ. Пресъхналите ѝ устни опитваха да оформят някакво кратко изречение, което да извика и да се опита да открие някое друго живо същество. Нямаше къде да открие отговор на въпросите си, освен да позволи на съзнанието си да надникне в миналото, което се криеше зад не толкова масивна и охранявана врата, с боя, която отдавна бе започнала да избледнява и да изчезва.
Вратата към собственото ѝ тайно съзнание беше открехната. Стоеше така през целия ѝ съзнателен живот, но тя никога не бе посмяла да пристъпи и да я отвори. Вместо това живееше на ръба, с онова, което мислеше, че е същността ѝ. Обикаляше около вратата, но никога не посмя да се приближи по-близо. Изричаше заучени думи, които бе чувала да изричат, изразяваше емоции, които знаеше, че бяха най-подходящи. Говореше, ходеше, дори дишаше по начина, който бе толкова нормален за всички останали. Неосъзнала, че е сама неразкрита загадка, никога не помисли да пристъпи и да погледне какво се крие зад онази нищожна врата. Вместо това предпочиташе да я остави да съществува там, някъде, скрита от собствените ѝ страхове и желанието да живее в лъжа, макар вършейки правилното нещо. Не поглеждаше и не мислеше за тайната, но усещаше когато чудовища изпълзяваха от там и се материализираха пред нея. Истински и готови да сложат край на живота ѝ. До сега никой не бе успявал, но всички си приличаха по още едно нещо. Знаеха името ѝ, знаеха живота ѝ и най-вече знаеха слабото ѝ място. Собствената ѝ лъжа, върху която трупаше неуморно тонове с ненужни предизвикателства, лъжи и увереност в собствената си лъжлива представа, без да осъзнава, че така правеше основата нестабилна. Критично нестабилна. А щом веднъж тя бе започнала да се разклаща, процесът бе необратим.
Тя да оцелее и да продължи да върви по коридора, цялата покрита със стъкла и следи от смърт. Те се вмъкваха в косата ѝ, издраскваха врата ѝ, заплашваха да влязат в очите ѝ, които попиваха всичко с широко отворени очи. Какво щеше да е извинението този път? Усещаше как едничкият прост въпрос я караше да стиска още по-силно треперещите си ръце, поради което земята под краката ѝ заплашително се разклати. Въздухът навлизащ в дробовете ѝ заплашително секна, но вибрациите не спираха.Принуди се да опре ръцете си на една от стените от двете ѝ страни, но единственото, което последва бе зловещ звук на ярост, преди виковете да я застигнат... След това всичко замря и се върна към първоначалното състояние. Мрак. И тя стояща в центъра му, свита, с ръце покриващи ушите ѝ, опитваща да успокои ритъма на сърцето си, който сякаш монотонно напяваше все едно и също.

- родена е в малко градче близо до Калифорния, но когато решава да следва в университет, родителите ѝ се съгласяват да я пуснат да отиде в Ню Йорк;
- в първата си година се запознава с професор, който изявява желание да ѝ помогне в напътствията относно живота ѝ и това каква посока би желала да поеме - дали да се превърне в журналист или да се отдаде на истинската си стаст - писането;
- двамата започват забранена връзка въпреки че той е с доста години по-възрастен от нея; никой не знае до момента, в който той започва да става прекалено ревнив от останалите ѝ колеги и дори от неговите собствени;
- в продължение на две години, до деня на своето завършване, Елизабет остава в капана на токсичната и насилствена връзка, в която я повлича професорът ѝ; но тъй като никой не би ѝ повярвал, а тя е затънала в студентски заеми и трябва да завърши университет, остава до края, опитвайки се да намери начин, по който да се измъкне;
- няколко месеца след като е завършила, въпросният професор, който все още е в живота ѝ и се опитва да я контролира повече от всякога, прекрачва границата, когато се опитва да я убеди, че единственият начин, по който може да си намери сигурна работа е ако спи с негов познат в известно списание в града; дори се опитва да я напие до толкова, че да не е способна да каже не; от онзи момент нататък Елизабет разбира, че единственият начин, по който може да се отърве е, ако той убие нея... или тя него;