Monroe Quinn

1997
Седеше свита на кълбо под мърлявия прозорец. По бузите й съхнеха сълзи, оставяйки солени следи, а навън валеше като из ведро. Дъждът отмиваше мръсотията от стъклото, а по стената се стичаше малка вадичка вода. Въздухът беше натежал от влагата. Миришеше на мухал и цигарен дим. Вонята се пропиваше в кожата й.
Баща й с разочарование и раздразнение установи, че бирата му беше свършила и метна бутилката към малкото момиче. Пиян до безсилие, не успя да уцели Монро, но стъклото се пръсна в стената и малки парченца засипаха главата й.
- Какво чакаш?! Донеси ми още! - изръмжа като животно мъжът.
Тя стана, треперейки, и бавно се отправи към кухнята. Стъкълцата се забиваха в босите й стъпала, които оставяха кървави следи по захабения, прогнил на места паркет. Бавно подаде поредната бутилка на баща си. Той изсумтя и от ноздрите му излезнаха големи кълба дим. Приличаше на дракон, който щеше да я изпепели само с поглед. Но вместо това изгаси фаса си в дланта й и взе бирата от другата. Монро не трепна. Не усещаше физическа болка. Само страх. И омраза...

2007
- Как се чувстваш днес, Монро?
Винаги я питаха едно и също. Всеки ден, точно в 17:00ч я отвеждаха в малката стаичка, насочваха прожектор с бяла светлина към нея и започваха да й задават въпроси. Едни и същи въпроси, на които получаваха едни и същи отговори.
"Кажи му, че си добре", подучваше я Чарли.
И тя изпълняваше.
- Искаш ли да ми разкажеш за онези убийства.
Аха. Изкормих ги без да ми мигне окото.
"Не, не, не, Монро, не му казвай това."
И защо не? Така или иначе никога няма да излезем оттук.
"Ще излезем. Имай малко търпение."
Тук сме от много време, Чарли.
"И ще си останем, ако не ме слушаш, глупачке."
Тя въздъхна. Чарли беше шефката. Чарли беше най-умна и най-хитра от всички. Знаеше как да ги защитава. Монро не винаги беше съгласна с методите й, но нямаше избор. Трябваше да й се подчинява, ако искаше да излезе от лудницата.
Какво да му кажа?
"Излъжи го. Кажи му, че съжаляваш и че си била под влиянието на гнева си. Че не си искала да го убиваш, а просто да се защитиш. И този път без импровизации, глупаче. Ставам нетърпелива."
Добре, Чарли. Ще ви измъкна оттук.

Important RP information:
- Монро страда от т.нар вродена аналгезия - състояние, заради което не усеща никаква физическа болка, а също има и понижена сетивност към температура.
- Заради психологическите травми от детството си, развива раздвоение на личността.
1. Монро - обикновено тя е съзнателната личност, която ръководи останалите.
2. Чарлстон (Чарли) - първата сред всички останали. Появява се, когато Монро е на 10, за да я защитава, тъй като е доста хитра и умела лъжкиня.
3. Клеър - изключително агресивна. Монро и Чарли са решили да не й позволяват да взима контрол, освен ако не е крайно наложително. Появява се, когато Монро извършва първото си убийство (това на баща си)
4. Райли - 7-годишната версия на Монро. Малко, страхливо момиченце, на което също му е забранено да се появява, защото не умее да се грижи за себе си и може да изложи другите на опасност.
5. Лейла - има силен афинитет към точните науки. Благодарение на нея Монро се сдобива с работа като касиер в банка. Лейла е единствената личност, която има проблеми със зрението и носи очила. Появява се всеки ден от 9:00 до 14:00. Спазва стриктно нарежданията на Чарли.
- След като излиза от лудницата, Монро става част от Алианса. Живее в малък апартамент на последния етаж над банката, в която работи Лейла. Паралелно с това изпълнява мръсните поръчки на престъпниците.