underestimate me, that’ll be fun.

Прекръстиха го на Ейбрахам след множеството опити да научат името му, осакатявайки произношението при всеки от тях. Сръбските му прадеди навярно се обръщаха в гроба, сипейки люти клетви по адрес на неначетените американци, а покрай клетвите може би и някоя друга цветуща псувня. Сава се беше опитал да се прости с родолюбието си неведнъж, нарамвайки новия образ, значително по-лесен за храносмилане на американските му дружки, но в процеса на работа винаги успяваше да се вмъкне по някоя фраза от неразгадаемия език. С течение на времето обаче колегите му бяха успели да понаучат нещата от първа важност и сега повечето се досещаха какво има предвид “Ейб”, когато изругае на родния си език при поредната авария на работа.

А уж в кухнята нямало място за грешки... За Абрамович много скоро след пристигането му в Щатите стана ясно, че не всички заучени фрази са всъщност успешно приложими на практика. С трудност успя да преглътне, че американската мечта, за която всички толкова говореха и към която той тъй силно се стремеше, беше просто поредното рекламно изречение, лишено от вкус. Прие новата си роля на поредния роб на системата и си напомняше, че след няколко месеца щеше да му се види края — работната му виза щеше да приключи, а той щеше да се прибере обратно в Нови Сад с няколко изкарани с много кръв и пот хилядарки в сметката.

Трудолюбието му обаче му изигра лоша шега, когато в края на престоя му предложиха да удължат визата му с още няколко месеца. Това се случи преди няколко години. Ей така те примамват — подвират морковчето току под носа ти и само подклаждат егоистичната искра у теб, за да продължаваш да вървиш по оня стръмен склон, в края на който ужким те чакаше американската мечта.

Ала дните на Сава Абрамович “в земята на свободните и домът на смелите” бяха преброени и много скоро предстоеше сам да го узнае.