breathe me

Name: Eva Boire  Manon Devoux
Age: 22
Family data: Daughter of the vice -president of France
Group: New Yorker
Occupation: Law student
FC: Benedetta Gargari

"Дишай. Дишай, Ева..."
Спомняше си за този момент всяка вечер. Бяха изминали четири години, но нима това имаше някакво значение? Картините от ума ѝ бяха ясни така, сякаш отвличането се беше случило вчера. Топлината и влагата в онова тъмно помещение я преследваха, като неуморими врагове. Спомняше си и соления вкус на собствените си сълзи, докато се опитваше да изкрещи на своите похитители, че не знаеше нищо. Ала мъжете, които бяха отвлекли момичето не чувстваха жал или вина за жестокия страх, който щеше да остави отпечатък завинаги в нейните мисли.
"Дишай... Ева, дишай!"
Познат глас прекъсваше кошмарите ѝ. Глас, който в мига на спасението ѝ се струваше като пратен от небесата. Онова, което по-късно разбра, унищожи тази илюзия на пух и прах. Онази сутрин... онази сутрин след нейното спасение, телевизорът пищеше във всекидневната. Нямаше да се заслуша в хаотичните звуци, ако фамилията "Бояр" не премина през пространството. Сините очи на младото момиче се преместиха върху екрана.
"... бяха разкрити редица нередности, свързани с вицепрезидентът, Франсоа Бояр. Според нашите източници става въпрос за поръчкови убийства и злоупотреби с държавни средства, както и съмнителни сделки с ...." Спря да слуша. Нищо от това вече нямаше значение. Гласът на нейния спасител и герой се беше превърнал в напомняне на причината, за нейното отвличане.
Неговите грешки.

***

Манон Девоа прекрачи прага на университета. Далеч. Далеч от всичко. Очите й обходиха сградата така, сякаш намираше причина да диша и да се усмива във всеки ъгъл. Беше заминала от Франция преди няколко месеца. Знаеше, че така или иначе трябва да се махне, но не планираше да чака уреденото пътуване. Намери нужните връзки, за да се сдобие с друго име, което щеше да я скрие от зложелателите. Скандалът бе потулен, но хората, тръгнали след Ева не бяха преставали да я търсят. Вероятно вярваха, че знае нещо. Или дори, че просто ще е предимство да я имат при себе си. Причината за техните нападения нямаше никакво значение. Ева Бояр не съществуваше, не вече. Не и за дълго време.
Манон Девоа погледна програмата за лекциите и забърза по един от коридорите.
Нетърпелива за живота, който щеше да я връхлети, като истинска буря.