Asterin Melinoe

"Life after you.."

Patient 2205 , name: Asterin Melinoe ; Age: unknown
Diagnoses: DID , PTSD , Stockholm Syndrome

Светлините в тъмната стая премигват заплашително насреща й. Мракът заплашва да я погълне, сега, когато е съвсем сама. Обвила ръце около коленете си, Астерин се поклаща беспокойно на стола. Съзнанието й е в мъгла от успокоителните, с които я натъпкаха, ала дори сега единственото, за което мисли е "него" .

-Астерин, имаш ли ясна представа за времето, което си прекарала в плен?

Поклаща глава. "Не знае?" -Предполага лекарката, ала истината е различна и тя скоро излиза наяве.

-Не съм била в плен.

Лекарката записва нещо в бележника си:"Периодът на отрицание е твърде дълъг." По масата се пързулва нечия снимка, Лина вперва очи в нея и цялото й тяло се отпуска. Трепереното спира, превръща се в нов човек с усмивка на уста-като наркоман, който току що е получил дългоочакваната доза. Придърпва снимката в ръцете си, допира я до гърдите си и си представя, че той е там, в прегръдките й, това е всичко, от което има нужда. Ала някой е на път да й го отнеме. Лекарката протяга ръце и вкопчва мръсните си пръсти във фотографията. Астерин отказва да я пусне. Тя е нейна. Той е нейн.

-Не.Не...не. -Повтаря настоятелно, впива дългите си счупени нокти в ръцете на жената, вкопчила се е в образа му и отказва да го пусне, крещи, щипе, рита и удря с юмруци всеки, дръзнал да ги раздели. Пада на земята и се търкулва от стола. Свита в ъгъла продължава да държи снимката му. Той ще се върне за нея. Обеща й. Обеща, че никога повече няма да е сама.

Сеанс 354
Заключение: В субекта не се забелязва никаква промяна.

"does not exist.."

"Live before you..."

А имаше време, в което Ася водеше обикновен живот. Дори и да не ви се вярва, в далечното минало, което вече бе прекалено мъгливо, съществуваше момиче без диагнози и тя имаше мечти. Обичаше да рисува край океана, заслушана в плясъка на вълните и песните на чайките. Беше влюбена в черния шоколад и кафето, от малка си падаше по горчивината в живота. Беше щастлива, ала по-често тъжна, защото винаги се чувстваше неразбрана. Живееше в свой собствен свят. Там истинската любов съществуваше в най-чистата си форма. Доброто винаги побеждаваше, колкото и невъзможно да изглеждаше това на пръв поглед. Обичаше да свири на цигулка и да композира. Наистина й се отдаваше балета и фигурното пързаляне, дори когато майка й крещеше, че не става за нищо. Семейството й не беше стабилно като водна молекула, по-скоро се разпадаше лесно като урана. Беше и толкова взривоопасно. Ала сининте се прикриваха с малко грим - беше я учила майка й. Защото тати е много ядосан заради работата. Той не е виновен , че мама падна по стълбите, алкохола е. И ако си подправиш чая с достатъчно ром, че видиш, че отчаянието се превръща в РОМ-антизъм. И най-накрая, но не на последно място - ако сама не се погрижеше за себе си , нямаше кой друг да го стори.

"wasn't that good."

"Life with you.."

Ала той го правеше. Грижеше за нея и то добре. Тя беше виждала и по-лошо. Много по-лошо. И дори когато го мразеше, знаеше, че го обича. Защото бяха я учили, че колкото повече тати посяга на мама, толкова повече я обича. И на кого му пука, че е в клетка, ако тя е златна? Важното е да се возиш в скъпа кола и да промиваш раните си с отлежал алкохол. А когато този, който те кара да кървиш е и този, който те превързва по-късно? Нима не можеше да простиш? И без това никой не би се погрижил за теб по-добре.
Някои хора са родени да бъдат на дъното, ала дори не съзнават, че са там, защото никога не са виждали светлината на повърхността. А може би дълбоко в себе си тя знае,че заслужава именно това и нищо повече. Тя винаги ги оправдава, тях и действията им. Какво толкова?
Хората са направени, за да кървят.

"is all I want."