Bring your body, baby, I could bring you fame.

by **dante rossetti.** Сря Ное 06, 2019 12:28 pm

Острият ми поглед проследява малкото ти телце докато изчезваш в тълпата, сините ми ириси потъмняват, а ръцете ми се свиват в гневни юмруци, които не мога да контролирам. Изненадах себе си дори, признавам. Може би не биваше да идвам толкова близо. Нито да те докосвам. Още по-малко да се залъгвам, че съм те превъзмогнал напълно. Не съм. Още си гравирана на дъното на сърцето ми и не мога да те изтрия. А единствения начин да те унищожа, е да пожертвам себе си също. Всичко е наред, мога да се справя. Ако това е цената, ще я платя.
За изненада на всички не давя болката си в парливото питие или в бърз секс с непозната, която прилича на теб. Не търся утеха никъде, защото такава няма. Чувствам, че задачата ми е изпълнена и без никой да забележи влизам през тайната врата в залата, водеща към покоите ми. Достатъчно цирк за една вечер. Оставям чичо си да се наслади на вниманието под светлините на прожекторите. Катеря стълбите, а до болка позната мелодия ме кара да спра внезапно. Нашата мелодия. Онази същата, на която вкусих топлите ти устни за пръв път. Яд ме е на мен, че помня всичко. Всеки детайл, всяка усмивка, всяко счупено обещание. Всички увехнали рози и мечти. Стискам челюстта си и продължавам нагоре, излизам в дългия коридор и спирам пред стаята, чиято врата ни дели. Не, нямам намерение да влизам. Не искам да виждаш начина, по който ми влияеш. Външно съм студен, а вътрешно - празен и луд. Ти ме превърна в това. Семейството ти също. Предателството ти. Мислех, че си различна.
Облягам широкия си гръб на студената стена и притварям уморените си очи, пускайки мелодията да върне всеки погребен спомен. Нахлуват с пълна сила, събуждайки духовете на предишния ни живот. Бях толкова наивен. Не ги послушах и платиха с живота си. Смеха им никога повече няма да оглася проклетата къща.
Мелодията спира и противно на всичко, нахлувам внезапно в стаята. Посреща ме гърбът ти и водопадите коси, покриващи го. Голите ти рамене са настръхнали от хладния ветрец, влизащ през отворените врати на балкона.
- Приемът е долу, Лейди Позé, не тук.
Изричам отчетливо докато се приближавам уверено към теб. Полагам дългите си пръсти на рамото ти, а потъмнелите ми сини океани се сблъскват в твоите.
- Ще Ви помоля да напуснете тази стая и да се върнете там.
Не изпускам очите ти, взирам се нахално в тях, изразявайки решителността си. Напрежението помежду ни е толкова силно, че мога да го разрежа с нож. Тишината също не помага. Гледаме се един друг като ранени лъвове, твърде горди да признаем, че ни боли. Крал и Кралица на нищото.

dante rossetti.26 | hayden christensen | new yorkers - son of the president

#8549

by **roman matarazzo.** Сря Ное 06, 2019 12:36 pm

you are

Accepted!

Bring your body, baby, I could bring you fame.

Bring your body, baby, I could bring you fame.

Re: Bring your body, baby, I could bring you fame.