Adina Claire

Adina Claire - 25 - NewYorker - Mila Kunis

Страхът липсваше. Не го беше изпитвала години наред. Не беше изпитвала нищо години наред. Съдбата й я беше ударила и я беше превърнала в затворничка на психопат. Самата тя беше негово копие, макар че в началото не искаше да има нищо общо с него. Беше малка, когато се събуди в чужд дом. На място, което не познаваше и в началото мразеше. Преследваше я отдавна. Беше казала на родителите си, тогава беше изплашена, но не достатъчно, за да бяга постоянно от него. Не обичаше да бяга. Охрана, непрекъснато следене, но никой  никога не го виждаше освен тя. Тя винаги го виждаше. Беше на 10. Тогава изчезна от света на живите. Търсеха я дълго, а след това просто я обявиха за мъртва, защото следи нямаше, потушиха случая и след това никой не се поинтересува за нея, или пък са го направили, но е нямало резултат.

15 бяха годините на затвор. Затвор, от който не можеше да избяга, не знаеше как дълго време, а когато разбра, вече не искаше да прави това. Той я отблъскваше, но я привличаше в същото време. Да я пречупи и да я промени, както на него му се искаше, беше много лесно. Тя беше малка и не разбираше от нищо, а той беше психар, който обичаше да си играе с хората. Тя не беше единствената на това място. Дори не беше специална. Беше просто поредната в тази схема. Схема, която нямаше цел. Той просто обичаше да се забавлява. А пък на нея никога и не започна да й харесва. И все пак отрасна при него. Той й беше почти като баща, колкото и странно да беше това. Светът беше чужд за нея, но всичко на това място не беше. Как се измъкна ли? Просто този умря и успя да се спаси. Беше една от малкото, които не беше убил, но тя не виждаше логична причина в това. Психиката й беше съсипана и тя не беше същата. Никога нямаше да бъде.

Още повече се разби, когато слънчева светлина и тя я ослепи. Беше гадно да започнеш просто така живота си, да не знаеш и да не разбираш нищо. Да си мъртъв за света ... остана в сенките и не се показваше денем. Светлината я дразнеше. Мракът беше там, където принадлежеше. Болният й мозък я караше да върши неща, които не би трябвало. Да си цапа ръцете със занимания извън закона беше далеч по - забавно. Не можеше да си представи да живее нормален живот. Нито пък искаше да го направи. Или пък искаше ... но това нямаше как да стане. Не помнеше кои бяха родителите й, не знаеше как да ги намери, как да се свърже с тях ... шегувам се, не си беше правила труда да го прави. Те не бяха важни за нея. Важен беше само той и това, в което я беше превърнал. А чувстваше ли се съсипана? Не, чувстваше се точно такава, каквато трябваше да бъде.