Rosana Allegretto

Rosana Allegretto
20/Matarazzo/Sofia Black-D'Elia

Летище

самолети

сълзи

Тези три думи определяха живота на Росана в този съдбовен момент.Момен в който щеше да обърне гръб на познатото и да прегърне непознатото.Да остави старият си живот и да започне нов.Далеч от родният дом,далеч от родният град,далеч от родната си страна.Далеч,толкова далеч,че на младото момиче й се струваше като друга галактика.За нея новият й дом,новият град и новата страна бяха толкова далечни,че нямаше мерна еденица за дължина която да я измери.Нямаше и нямаше да бъде и открита.Защото само тя знаеше как виждаше това разстояние,как го усещаше или по-скоро щеше да го усети като отиде там.Но дори оттук тя усещаше наприятното усещане от голямото разстояние,от раздялата с всичко познато.Росана обичаше дома си,обичаше Милан,обичаше Италия и ако зависеше от нея тя никога нямаше да я напусне.Никога нямаше да остави китните малки улички,обсипани с красиви цметни стени.С висящите светя под прозорците от домовете,с прекрасните павета,които създаваха уют и магията на града.Ето тези малки неща щяха да й липсват в големият град.Тя знаеше че там където отиваше нямаше да има нищо от тези неща,нямаше да има магията,нямаше да има нищо.Просто една сивота и нищо повече.Неприятно за един толкова цветен и пъстър човек като Росана,но щеше да й се наложи да свикне с града,с хората в него.Защото те също не бяха като италианците,бе чувала че са студени и затворие,нещо което още повече я слуми.Ако не бе съпругът й да я подкрепя и да е с нея,Росана никога нямаше да отиде.За нищо на света.Но зарди него го правеше,защото го обичаше.Защото искаше той да е щастлив.А и работата му го изискваше,задълженията които имаше към фамилия Матразо налагаше отпътуването им от дома.Налагаше младото семейсто,стъпило в брак преди няма има два месеца да оставят вичко и да се борят сами с неизвесното.Но те нямаха избор и трябваше да го сторят,трябваше да дадът най-доброто от себе си.Трябваше да оцелеят.

Предисторията на Росана и как стига до летището с мъж подръка.

Росана Алегрето е италианско момиче,произхождащо от знатно семейство в Италия.И както можете и сами да се досетите тя била задоволена с висчко.Била принцесата на дома,въпреки че имала две по-големи сестри тя била принцестата и родителите й угаждали за всично.Но това не означавало че възпитанието й куцало,напротив било перфектно.Парите и лукса не могли да развалят това слънчево същество,което винаги се усмихвало,пеело си по улиците и просто се раздвало на живота.

Дори като порастнала жена Росана продължила да си е все същата усмихната и ведра.Да приема нещастията като изпитания които да я направят по-добър човек и да покаже пред всички че нищо няма да слуми духа й и че винаги ще си остане ведрото момиче.Ведра дори в мига когато узнава за уреденият й брак с някакъв мъж.Брак повзаимна изгода за роителите естествено,но и занапред и за младите.Дори м подобен момент Росана остава вярна на себе си приемайки брака с гордо вдигната глава.Приема да се омъжи не само за някой с положение в обществото,но за човек чийто живот е изпълнен с престъпност.Престъпност за която научава след свадбата,но въпреки това тя не решава да разваде.Напротив,остава с мъжа до нея,остава защото го чувства така.И макар да са далечни един за друг и още да се държат като непознати,за Росана е ясно че времето ще премахне тази дистанция.Ще премахне стените които ги делят и ще бъдат онова семейство което трябва да са.Семейсто което заедно ще гони една цел.

Една любов.