“a psychopath is better than no path”

Целия си съзнателен живот Дъглас бе прекарал по трънливата пътека на отмъщението. Кръвта на жертвите му багреше тънките му пръсти, които сега с прецизна точност довършваха последния шев, затваряйки раната. Засега. Привидно спокоен, в ума му се разиграваха извратени картини на мъчения, които оживяваха пред очите му с болезнената си реалистичност. Наведен над жертвата си, мъжът осъзнаваше властта си, къпеше се в нея, в страха, които извираше от очите на беззащитното създание, извадило лошия късмет да се окаже в ръцете на смъртта. Постави няколко марли, довърши превръзката и заряза тялото по средата на помещението. Разполагаше с още няколко минути преди упойката да приключи своето действие, а Дъглас не желаеше крясъците на жената да събудят подозрение у мързеливите пазачи. Не искаше да рискува, разчитайки единствено на звукоизолацията на огромната стая, която бе избрал за безскрупулните си стремежи. По това време дори охраната трябваше да е заспала, ала докторът не предприемаше стъпки, които предварително не бяха добре оформени в главата му. Тази нощ не бе предвидил няколко фактора и сега раздразнението го бе обхванало изцяло. Нервно изкара една цигара от джоба си, вглеждайки се в кървавите следи, които още стояха по пода. Нямаше как да знае, че жената ще бъде толкова силна и че е нужно двойно количество от опиата, за да я приспи. Онова, което търсеше обаче, продължаваше да му убягва и щеше да продължи експериментите си на другия ден, а другото, което мразеше най-много след колегите си, бе чакането. Въпреки, че двадесет години бе прекарал в обмисляне, изчакване и нападане едва след това, нетърпението му растеше с всяка изминала крачка, която го приближаваше до убийците на майка му. Дори сега не успя да избяга от натрапчивия й образ, който остави неприятен вкус в устата му и единствено събуждането на жертвата му успя да го извади от транса, в който бе изпаднал. Ехидна, зловеща усмивка си проправи път на устните му, докато залепваше нейните с тиксо, заглушавайки отчаяните й писъци.

short bio: майката на Дъглас става жертва на лекарска грешка, след смъртта й и внезапното изчезване на баща му, у Дъглас се заражда отчаяното желание да си отмъсти, което бързо прераства в психоза. Завършва медицина, само за да се озове достатъчно близо до онези, които мразеше с цялото си сърце. Работата му на хирург денем му позволява да разполага с подземните помещения в болницата нощем, където извършва своите експерименти върху хора, по негово мнение заслужили съдбата си.