rebellions are built on hope... or madness

the story of....

“Life is nothing without a little chaos to make it interesting.”
Спомни си как за първи път беше открила своята малка слабост. Тогава една част от нея се чудеше дали не се превръща в чудовище? Дали просто съвсем не полудява като майка си?Дали думите на всички нямаше да се окажат истина и да свърши затворена в лудницата до живот? Дали изобщо всичко това беше реалност? Дали изобщо можеше да е истина? Дали изобщо не беше просто поредния проблем в живота `и? Дали просто не беше фантазията, за която толкова копнееше? Дали не беше просто една халюцинация? Нямаше никой, който да я кара да иска да погледне на света с други очи и да види, че той не беше чак толкова черен, колкото тя си мислеше. Имаше само тях и себе си. И май това `и беше напълно достатъчно.
“If chaos is a necessary step in the organization of one's universe, then I was well on my way.”
Да израснеш без майка си, защото тя се е самоубила в следствие на своята шизофрения и раздвоение на личността, не беше изобщо лесно. Особено в малък град, където всички се познават и дори знаят кога ти е поникнал мъдреца или кога си си счупил някой нокът, беше още по-трудно. Всички `и казваха още от както се помни, че е истинско копие на майка си. Същата червена коса. Същите нежни черти на лицето. Същата красота. Същите дълбоки очи. Същата скрита лудост, която дебне. Дали заради постоянно хорско подтикване или заради нещо друго, нейната скрита лудост наистина се прояви. И то още когато беше едва на четири и след скандал с по-голямата си доведена сестра се опита да `и запали косата. Всички бяха възмутени от постъпката `и, но и всички само повтаряха "знаехме че рано или късно щеше да се случи. Нали е копие на Романа".  И може би всичко щеше да отмине, ако по-голямата `и сестра, макар и само доведена такава, Ниса, не беше любимката на всички. Беше висока и стройна още от малка, с буйни руси коси и очи като океан. Беше не само най-умното момиче, но и кралицата на града. Титла, която Ниса искаше за себе си. Но естествено не можеше да има. Нямаше как да победи в това състезание Тийгън. Колкото и опити да правеше, никога не беше достатъчно. Дори напротив. Имаше високи оценки, имаше толкова много хобита като рисуване, писане и четене, имаше чар. Имаше всичко, което имаше сестра `и, но беше тоталният аутсайдер, не само на училището, но и на целия град. И всеки път когато харесваше някого, той винаги беше хлътнал по Ана. А самата Бел и приятелките `и не спираха да се подиграват на Ниса за всичко. Дори и когато си бяха само вкъщи всичко това продължаваше. Но това нямаше да продължи още дълго. Нямаше повече да им го позволи. Откачалката, както я наричаха, щеше да им покаже, че всъщност е много повече от тях. И винаги щеше да бъде. Точно така както нейните призрачни приятели винаги `и повтаряха. И отмъщението и не закъсня. "Любимата `и" сестра трябваше да знае че това ще се случи, нали беше толкова "гениална и уникална".  Трябваше да знае че рано или късно ще стане жертва на Ниса и тогава ще `и се иска никога да не се беше държали така точно с нея и нейната не толкова скрита лудост.
“War." Gorgon spits the word. "That is what they call it to give the illusion of honor and law. It is chaos. Madness and blood and the hunger to win. It has always been thus and shall always be so.”
Но Тийгън не беше единствената. Не по-големият им брат Иън беше дори още по-зле. Същата "съдба" го сполетя и нето, но предисторията му беше съвсем различна, не само защото с Ниса имаха обща майка, но и защото за разлика от нея, никой не му преписваше нейните качества, въпреки че имаше много причини за това.. Привидно той беше човекът, който беше научил Ниса на всичко, което знаеше. Беше я научил дори да чете и смята. Беше я запалил дори по книгите и я беше превърнал в истински книжен червей, който може постоянно да е с книга в ръка и който беше чел почти всички фантастични книги. Този който я научи да се бори с демоните си и да се бие. Този които я беше научил да не се срамува от лудостта, която беше в нея самата и в семейството им.Но и този които `и отне най-много. Този който дни наред я посещаваше неканен в стаята `и. Този който не спираше да `и се "радва" у дома и да я прави на нищо, когато бяха навън. Този който един път я преби жестоко, само защото му беше обърнала нещата нагоре с главата. Този по който всички момичета бяха тайно и явно влюбени. Този който можеше да завладее сърцето ти само с едно намигване на невероятните си зелено-сини очи. Този който беше колкото перфектен, толкова и изгнил отвътре. Този който "обичаше, за да мрази". Нейният по-голям брат Иън. Нейната първа, детска и най-трагична любов, която я разби на хиляди парченце. Нейният първоначален хаос, който я направи това което беше днес.
"Chaos isn't a pit. Chaos is a ladder. Many who try to climb it fail, never to try again. The fall breaks them. And some given a chance to climb, they refuse. They cling to the realm, or the gods, or love, the illusions. Only the ladder is real. The climb is all there is."
Беше обградена от "перфектни" създания, които не спираха да `и натякват как не беше една от тях. Как `и указваха честта да е в това невероятно семейство, а тя не прави нищо, за да се опита дори да ги достигне. Как не можеше да е толкова "перфектна", колкото бяха самите те.
"In the midst of movement and chaos, keep stillness inside of you."
-има психични проблеми, състоящи се в чести халюцинации и губене на представа кое е реалност и кое не е, което някак си е пропуснато при постъпването ѝ на работа /най-вече може би заради невероятните ѝ компютърни способности/
-обича единствено себе си
-колкото и мила да изглежда може да бъде изключително опасна
-невероятно добра е с числата и всичко свързано с тях
-има само един приятел, който е въображаем и се казва Джон Смит
-родена е в Лондон
-20 years old
-hacker (fbi agent)
-the law
-jenna-louise coleman

nyssa katarina holloway