no one's here to sleep

"Истина ли е, че името ти е Матеос Финик?"
Червената лампичка на полиграфа мигаше, сякаш за да подскаже, че нямаше много време за губене. Трябваше да е спокоен и непоколебим, ако искаше да издържи теста. Сините му очи се взираха в някоя далечна точка, а на лицето му гореше странно хладнокръвие.
"Да." Истина, отчетена като истина. Макар да беше вярно само частично. Матеос Финик беше мъж на двадесет и четири години, който вече се беше захванал с мътен бизнес. Човек, принадлежащ на престъпния свят. И още повече -човек, който бе "създаден" преди година, макар документите да твърдяха друго. Матеос Хътън, от друга страна беше съвсем реален агент под прикритие, който се готвеше за своята първа значима мисия. А именно -да се впише сред всички онези отрепки и да открие една конкретна. Официалната версия беше, че е загинал преди три години в Ирак, ала истината винаги беше субективна.
"Вярно ли е, че работиш за полицията?"
"Не." Лъжа, отчетена като истина.
"Вярно ли е, че си прекарал две години във Франция?"
"Да." Истина, отчетена като истина.
"Вярно ли е, че престоят ти там беше свързан с подготовката ти за агент под прикритие?"
"Не." Лъжа, отчетена като истина.
"Вярно ли е, че сестра ти е загинала в терористичен акт преди три години?"
Тишина. Погледът на Матеос най-сетне срещна този на полицая.
"Не." Лъжа. Истина. Без значение -беше отчетено като истина.
"Вярно ли е, че току що ме излъга?"
Нова порция тишина. Устните на Матеос потрепнаха в почти невидима усмивка.
"Не." Лъжа, отчетена като чиста истина.
Полицаят се протегна и изключи полиграфа, след което свали очилата си.
"Поздравления, Матеос. Полиграфът не улови нито една от лъжите ти. От днес започва твоя нов живот."

Пет години по-късно....

Погледът му се плъзгаше по игралните маси. Следеше зорко случващото се. Не случайно предизвикваше респект във всички работещи в казиното;  имаше нещо в сините му очи, което напомняше за люта и безмилостна зима. Това, заедно с високия му ръст допринасяха за усещането, че не би било особено разумно да го разиграваш.
Но нима Ричард не наемаше именно такива мъже -хора, от които ще се вълнуваш и страхуваш едновременно. А освен видимо стряскащата външност, Матеос притежаваше завиден опит с подобен тип бизнес и успяваше да се справя добре с всеки проблем, без да се налага да безпокои когото и да било. Но това беше причината казиното в Детройт да работи толкова добре.
"Господин Финик..." Плашливият глас на неговата дясна ръка се обади. Матеос извърна поглед към далеч по-дребната фигура на тъмнокосия мъж. "Мисля, че имаме проблем."