tell me pretty lies;

by **Aiden;** Пет Окт 11, 2019 9:06 pm

“It is dreadful when something weighs on your mind, not to have a soul to unburden yourself to. You know what I mean. I tell my piano the things I used to tell you.”

Раждаме се сами и умираме сами.
Животът е просто болезнен преход между тях. Бях роден и отгледан в златна клетка. Златна, но все пак клетка. Баща ми беше учен; знаеше цената на живота, но не и ценностите му. Винаги беше зает в работата си и далеч от дома. Винаги спасяваше нечий живот, но не забелязваше как неговия собствен се разпадаше. Майка ми е дала живота си, за моя. Аз ли? Аз съм просто момче, което никога не се отказва и се забърка в твърде много проблеми.
Бях на твърде млад, когато я срещнах. Красива, несъмнено. Прелестна. И все пак беше магично, признавам. Запълни тази празнина в мен. Присъствието й отвори очите ми и изтри самотата за кратко. Още помня първата ни среща в онази порутена библиотека, ухаеща на старост и потънала в прах. И топлината на допира й, когато ръката ми се озова върху нейната докато посягахме за една и съща книга. Срамежливата й усмивка ме накара да забравя името си. Забравях го, а не биваше.
Беше забавно тогава. Посещавах казиното ѝ, от време на време свирех на срамежливото пиано, крадях от времето й, от усмивките й. После се промъквах тайно докато тя танцуваше и я наблюдавах отдалеч. Възхищавах й се. Бях готов да дам всичко, за да я нарека моя.
А не биваше.
Не бях нищо повече от нейн бодигард. Следвах я навсякъде, изпълнявах прищевките й, пазех я, когато се събуждаше с викове от
кошмарите си. Един ден внезапно изчезна. Изпари се пред очите ми сякаш никога не е съществувала. И после се върна. Различна. Друга.

П.П. Jamie е запазен за мен.

Aiden Burkenew yorkers. age: 27
FC: Jamie Dornan

by **Gio.** Пет Окт 11, 2019 9:15 pm

Добре дошъл!

tell me pretty lies;

tell me pretty lies;

Re: tell me pretty lies;