pretty face doesn't mean a pretty heart.

by Chelsie Markus. Вто Ное 12, 2019 8:34 pm

Chelsea Ann Markus || Shelly || 23 yo || The Alliance || fc: Suki Waterhouse

pretty face doesn't mean a pretty heart. Tumblr_poupa01W121u4glaio5_250

pretty face doesn't mean a pretty heart. Tumblr_poupa01W121u4glaio6_250

12 ноември 2014

Валеше сняг и градът, който никога не спи, изглеждаше мъртъв, потънал в неестествена за него тишина. Тъмнокосото момиче прекоси стаята и се спря пред блондинката, която бе кръстосала крака в ниското кожено кресло в ъгъла. Носеше две чаши, пълни с уиски, и й подаде едната.

- Не пия.

- Днес всичко е наопаки, не мислиш ли?

Блондинката я изгледа изпод вежди и пое чашата. Първата глътка пареше.

- Съжалявам, Майки, не очаквах нещата да излязат извън контрол... Наистина вярвах, че никой няма...

- Няма значение, Челси. Всичко е кръв. Те са виновни, че ние сме такива, така или иначе.

Челси остави чашата на стъклената масичка и протегна ръце към сестра си. Останаха така дълго време, потънали в мълчание, защото думите правеха болката още по-непоносима. А двете момичета живееха в свят, в който не можеха да си позволят ни една слабост. Челси и Макейла Маркъс загубиха родителите си в този ден. От тогава всъщност, бяха минали само няколко часа. Градът бе заспал, но само за тях. Нещастният "инцидент" бе станал пред очите им. Челси не вярваше, някога да е способна да спи спокойно отново. Беше я страх да затвори очи. Те бяха лешникови и зачервени. Щипеха. Изпи останалото уиски на екс.

- Ще може ли телефона ти, да се обадя на Ник?

- Челси, не. Това не е добра идея.

- О, моля те. Какво значение има? Не те засяга, аз не ти казвам какво да правиш. Вече и татко го няма, да го прави.

Макейла изтръпна и тъмните и очи се присвиха опасно. Не можеше да познае сестра си. Нещо и подсказа, че никога не я познавала истински. Вдиша и издиша. Не можеше, просто не можеше повече. От първия момент, в който баща й каза, че това най-вероятно ще последва, нещо в нея бе умряло. Надеждата. Да, точно така, бе й казано, че е безсилна, че трябва да остави нещата просто да се случат... и да се грижи за сестра си, нищо, че Челси бе по-голямата.

- Моля те, остани с мен тази вечер. Ще си пуснем филм. Какво ще кажеш за "Криминале"? А може и някоя анимация, нали знаеш...

- Телефонът ти. Сега - прекъсна я коравосърдечно по-голямата сестра и я бутна настрани, за да стане.

Макейла се предаде. Хвана сестра си за китката, точно когато тя я подмина. Очите им се срещнаха и моментът се разтегли във вечността. Приличаха си, толкова си приличаха. Единствено Челси имаше меките светло кафяви очи на майка им, а Майки- черните огромни очи на баща им. Челси притежаваше толкова много красота и знаеше как да се възползва от нея. Но Макейла... Макейла бе интересна. Сред тъмните и коси блестеше един бял кичур. Чисто бял, по-блестящ от снега по улиците. И бе толкова сладка, невинна. Ако Челси знаеше, че това е последният път, в който вижда сестра си, щеше да я погали по луничавите розови бузи и да я целуне по челото. Все пак, тя бе най-вярната и приятелка. Винаги я оставаше да избира на какво ще си играят.

- Отидеш ли при Ник тази вечер, до тук сме.

- О, стига. Не съм Клаус, че да ти се вържа. Даже той можеше да си те върне милион пъти, ако искаше. Не бъди толкова драматична. Ще ти донеса кафе.

Челси освободи ръката си, взе телефона, захвърлен на голямата кръгла маса, където всяка вечер, до днес, семейство Маркъс вечеряха заедно, и набра номера, който знаеше наизуст.

- Здравей. Къде си? Да, всичко е свършено... Добре съм, не се притеснявай, но мисля, че една вана у вас ще ми дойде добре. Студено е за басейна, не се шегувай. Добре. Млъкни. Къде да го чакам? Не, не го пращай до нас. Ще повървя, трябва да се махна от тук... Окей. Знаеш ли, смъртта кара тялото ми да...

- Напусни - Челси не бе чула сестра и да се приближава и сега въпросната дръпна телефона и прекъсна обаждането.

Челси изпуфтя, навлече дългото си черно палто и омота червеният шал на майка си около главата си, за да не се намокри косата. Снегът продължаваше да се трупа.

- Приятна вечер - извика тя през рамо и чу как сестра и се отдалечава.

Докато обуваше ботушите си не се сдържа и погледна през рамо. Макейла стоеше до прозореца, обгърнала тялото си с ръце. Изглеждаше толкова малка и тъжна, че за миг Челси се разколеба. После отблясъци от трагедията преди няколко часа минаха пред очите и и тя потръпна.

- Един за всички и всички за един - промълви тя.

Не знаеше дали Майки я е чула. Това беше най-скъпоценната им книга. С тежка въздишка отвори масивната дъбова врата и я остави да се затвори зад нея. Тича по стълбите надолу и студът навън я вцепени. Ник не я беше послушал и шофьорът вече я чакаше долу. Тънка усмивка се появи на устните й. За нея това бе едно прекрасно ново начало.

pretty face doesn't mean a pretty heart. Tumblr_plvftmH7Kz1vc8ncjo1_250

pretty face doesn't mean a pretty heart. Tumblr_plvftmH7Kz1vc8ncjo6_250

12 ноември 2018

Така се роди Шели. Шели беше красива, богата и мистериозна. Шели говореше с всички, но не споделяше нищо. Шели нямаше семейство, камо ли сестра. И Шели си мислеше, че е щастлива. Дали беше наистина? Какво значение имаше истината? Би ви се изсмяла в лицето.

Беше един изненадващо топъл ноемврийски ден, когато Шели си спомни коя е всъщност. Бе излязла от апартамента си, перфектното манхатънско жилище, пиеше и се кафе. Кафето си винаги пиеше чисто черно. Все пак, един убиец не може да се разнежва със захарчета и бадемово мляко. Беше малко смешно, но тя определяше повечето ежедневни неща в живота си покрай въпроса "Какво би направил един убиец?". Не за друго, просто и тя убиваше и беше голям фен на Шекспир. Влезе в малкото кафене, което въпреки, че се намираше на доста централно място, успяваше да докара усещане за топлина и да те накара да се почувстваш специален. Беше ранна сутрин, понеделник, беше пълно. Знаеха името й. Е, тоест, знаеха Шели. Нареди се на опашката и разглеждаше снимки на телефона си- Ник я беше накарал да отиде на фотосесията и въпреки че се противеше, сега не можеше да признае, резултатите бяха блестящи, когато едно движение привлече вниманието й. Беше простичкият начин, по който момичето пред нея отметна косата си. Дълга, тъмно кестенява коса с... Ръката й се отпусна и трепереща, едва-едва пусна телефона в джоба на палтото си. Тъмно кестеняви къдрици с един снежно бял кичур сред тях.

-Извинявайте - Шели се завъртя и се блъсна силно в един мъж, тъкмо излизащ с кафето си, който завъртя очи и на висок глас изкоментира, че няма време да се разправя с нея.

Това привлече вниманието на повечето клиенти. Както и на тъмнокосото момиче, което бе свикнало на нрава на хората в този град. С досада се обърна, за да види какво става. И така, две сестри се срещнаха за пръв път от четири години. Челси Маркъс преглътна и направи крачка напред. Нямаше как да избяга, вече бе късно. Сестра й изглеждаше прекрасно. Гордосто се прокрадна в сърцето й. Ето, че бе успяла. Бе отгледала една красива млада жена. Вероятно, ами не, със сигурност успешна. По дяволите. Забрави всичко друго. Тъкмо направи още една крачка и се канеше да каже едно простичко "Здравей", когато Макейла, която не бе помръднала и сантиметър до този момент, огледа сестра си от горе до долу, поклати глава и напусна кафенето. Ръката й неволно докосна китката на Челси, а блъскането на вратата бе най-силният и оглушителен шум, който момичето бе чувало. Пред очите й бе лицето на Майки преди секунди, преди да изчезне. Пусто, като изгаснала звезда.

Челси се върна на опашката, разтърсена и съвсем не с ума си. Когато дойде нейния ред, поръча капучино и се усмихна на Кайла, момичето, която почти всяка сутрин и правеше кафето. Познаваха се, бяха почти съседки. Докато плащаше, изля няколко капки и се наложи да го остави обратно на барплота.

- Добре ли си, Шели? - притесни се Кайла, която никога не бе виждала блондинката в състояние различно от, да го наречем, перфектна увереност.

Всяка сутрин Шели влизаше в кафенето, сякаш притежаваше не само него, ами цял Манхатън.

- Можеш да ми казваш Челси.

- Какво? - изненада се Кайла.

- О, извинявай. Така се казвам, Шели е... прякор. Изведнъж спря да ми харесва.

Жената зад нея на опашката се прокашля нетърпеливо и Челси грабна кафето си и с неловка усмивка пусна рестото си в буркана за бакшиши. А бе дала 20 доларова банкнота.

- Окей, Челси. Ще те очаквам утре сутрин - намигна й Кайла и след минута вече бе забравила странното поведение на клиентката си.

Но Челси никога нямаше да забрави. От четири години не бе чувала това име, нейното. Ник я наричаше Шели, в началото това бе просто неговият специален прякор за нея. Как се беше превърнал в име, в личност? Това е дълга история. Малко скучна. Любов ли бе, да го опишеш.

by **roman matarazzo.** Сря Ное 13, 2019 10:52 am

you are

Accepted!

pretty face doesn't mean a pretty heart.

pretty face doesn't mean a pretty heart.

Re: pretty face doesn't mean a pretty heart.