"You live with pain long enough, you start to miss it when it's gone."

Сега бе последната жива Салвадор, но се страхуваше да изрече името си на глас.

Три, две, едно.
Микейла отвори рязко очи. Взираше се в гладкия таван, докато очите ѝ не привикнаха с мрака в стаята. Завъртя се безшумно, обръщайки се към прозореца. Белите завеси закриваха стъклото, но светлината от уличните лампи намираше начин да плъзне по прашния под. Апартаментът в момента ухаеше на силно кафе и шоколадов десерт, ала в саксия до леглото ѝ държеше саксия с жасмин. За да ѝ напомня за Флоренция. Градината винаги ухаеше на жасмин и този аромат се процеждаше през открехната врата към терасата през нощта.
Белите завеси се поклащаха при леките повеи на вятъра през пролетта и закриваха високите френски прозорци. Тя рядко обличаше пижама, не признаваше дори елегантните нощници от сатен. Имаше ужасния навик да се върти, докато спи. Имаше нужда от свобода в движенията и честно казано ѝ харесваше допирът на чаршафите до кожата ѝ. Дъсченият под беше полиран и покрит с мек килим, в който краката ѝ потъваха, когато ставаше сутрин.
Отново се завъртя, лягайки по гръб. Вдиша дълбоко и се изправи.

Вятърът разроши косите ѝ, когато излезе на терасата, приличаща повече на покрив, реструктуриран на такава. Прокара пръсти през тъмните кичури коса, вдигайки и връзвайки я на опашка, така че хладният въздух да се прокрадне по тила ѝ и да я накараха да изтръпне от ледената му ласка върху влажната ѝ кожа. В ръката си държеше чаша с червено вино, от която отпи жадно с надежда сладостта му да заглуши всички мисли, които препускаха една след друга в съзнанието ѝ.
Последната глътка червено вино трябваше да прогони горчивия вкус в устата ѝ, както трябваше да отрезви мисълта ѝ. Празната чаша остана върху парапета, а Микейла влезе вътре. Изгуби се сред мрака в стаята и в същия мрак тънката роба се свлече от раменете ѝ и падна с глух звук на земята. Две стъпки и тялото ѝ бе прелъстено за пореден път от хладната прегръдка на сатенените чаршафи.
- Баща ѝ е в затвора, когато се ражда. По-късно майка ѝ също се оказва там, а Микейла бива отгледана от чичо си, към когото е силно привързана, както и той към нея. Толкова, че това поражда ревността на братовчед ѝ Паоло, което завършва с поредица от кървави убийства, чиито финални жертви се оказват всички членове на семейството ѝ.
- Микейла напуска Италия, когато е на седемнадесет. Тогава все още се подвизава от името Ребека. През следващите три години от живота си се оказва в токсична връзка, която пробужда и интереса ѝ към психологията, макар че той по начало присъства.
- Следващите две години от живота ѝ са неизвестни, докато Ребека Салвадор на практика не изчезва.
- Завършва психология в малък частен колеж, където лесно може да изгради новата си самоличност, след което бързо се доказва и започва да бъде търсена от полицейски служби и други като консултант при по-заплетени случаи.
- Преди година инвестира в закрито преди повече от деситилетие заведение, като само отбрани хора знаят, че зад прикритието му се уреждат незаконни боеве за всеки, който желае да участва или има крайна нужда от финансови средства.