Nicholas Grady /19/ son of a businessman/ fc: David Mazouz/ FREE

Денят, в който му казаха, че трябва да поеме управлението над "Грейди Ентерпрайсес" беше и денят, в който Никълъс за пръв път осъзна, че вече не можеше да бъде малко и изплашено момченце, което се крие зад гърба на баща си. Баща му -Брайън Грейди- беше любящ баща, но още от както Ник навърши тринадесет, трябваше да се съобразява с това ново и непознато лице на баща си. На работа Брайън рядко се усмихваше и често говореше с тон, в който плуваха неизказани заплахи. "Момче, ако надушат слабостите ти, ще откраднат всичко, което аз градих с години." Така му казваше, но от думите не ставаше по-леко. Никълъс трябваше да наизусти всички други компании, лаборатории и проекти, с които "Грейди Ентерпрайсес" работеше. Освен това трябваше да познава техните сили и слабости така, сякаш са негови собствени. В началото трудно разбираше нуждата от това, но в онзи ден, когато Брайън Грейди умря, всичко се изясни. Очите на всички досегашни партньори на компанията се впиваха в скърбящото момче, както лешояди се наслаждаваха на своята бъдеща плячка. Жадуваха да го манипулират така, за да задоволят собствените си амбиции и алчност. Всичко -зад прикритието, че той не е готов и има нужда от помощ, за да управлява.
Поиска да види всички финансирани проекти веднага, със собствените си очи. Решение, което изненада останалите, но не намериха подходящ довод, с който да оборят желанието на "хлапето". Така Никълъс се запозна с Астрей. Или своят нов приятел. Или поне най-близкото нещо до приятел, което някога бе получил. Никълъс нямаше много приятели преди; ходеше в частни училища и колежи и беше прекалено мълчалив и винаги напрегнат, за да си позволи да говори с когото и да било свободно. Астрей изглеждаше същия, освен когато говореше за формули и безкрайно дълги наименования на лекарства, които Ник трудно запомняше. Зелените ириси на Астрей блестяха от вълнение, когато говореше за всяко свое откритие. Вълнение, на което Никълъс се възхищаваше; кога ли щеше да успее да открие нещо, което да го кара да гори от нетърпение? Управлението на компанията беше задължение, а не желание. Като красив, позлатен затвор, от който младия Грейди нямаше как да избяга.
Дните минаваха, а Никълъс все повече се интересуваше от лабораторията и всички нейни проекти. Финансираше голяма част от тях, а понякога той и Астрей излизаха на обяд, за да празнуват. Обяд. Никога вечеря, защото Астрей беше прекалено зает. "Трябва да направя няколко теста. Знаеш... преди да ти покажа резултатите." Едно и също оправдание, което Ник приемаше с прикрита досада.
Медиите гръмнаха със скандал, от който Ник не можеше да се отърси, а именно -проект, който баща му бе финансирал. Нередностите бяха прекалено много за изброяване, а в паниката си, Никълъс не знаеше какво друго да направи, освен да сподели на Астрей.
И просто така, само няколко дни по-късно, всички репортери и полицаи, свързани с разследването или мистериозно изчезнаха, или бяха открити мъртви, свързани със странен наемен убиец, наричан "Хелкастър". В този миг Никълъс разбра, че Астрей не е този, за когото се представя.